Автор: France Inter21 октомври 2023 г.В основата на хуманитарната криза в

Автор: France Inter

21 октомври 2023 година

" В основата на филантропичната рецесия в Газа са масираните бомбардировки на популацията в хипернаселени места и тоталната обсада, която пречи на влизането на всяка филантропична помощ, храна, вода. Това би трябвало да разобличат нашите избраници! Трябва да имат поради, че това, че Израел е народна власт, не значи, че няма да си разреши да извърши сходни дейности - демокрацията не пречи главните права да бъдат отхвърляни, да не бъдат спазвани. Днес това е действителност в Газа ", споделя в изявление за " Франс Ентер "  Жан-Франсоа Корти, вицепрезидент на “Лекари на света ”. " Хуманитарна криза е формулировката, която беше употребена от Съвета за сигурност през юни 1994 година, с цел да избегне използването на думата “геноцид ”, говорейки за обстановката в Руанда. Затова говореха за изключително тежка филантропична обстановка. За мен това е някакво прикриване на действителността. Когато се приказва за Газа, би трябвало да се приказва за хиляди убити, за ранени, за опустошения. Това са подобаващите думи, с цел да се пресъздаде един най-малко от действителността на това, което се случва в Газа ", казва Рони Броман, бивш президент на “Лекари без граници ”.

- Извънредната филантропична обстановка е тематиката в утринното ни предаване през днешния ден. Хуманитарна помощ стои и чака до Ивицата Газа. Първите камиони може би ще могат да влязат в Газа през днешния ден. Имаме двама посетители - Жан-Франсоа Корти и Рони Броман, добър ден и на двамата, добре пристигнали! Жан-Франсоа Корти, вие сте доктор, вицепрезидент на “Лекари на света ”, асоцииран откривател в Института за интернационалните и стратегически връзки (IRIS). “Лекари на света ” има екип на Западния бряг на река Йордан, различен в Египет и в Газа. Рони Броман, вие също сте доктор, някогашен президент на “Лекари без граници ”, доста сте размишлявали за самата концепция за филантропична активност и нейните отношение с политиката. Вчера чухме да приказва политиката посредством гласа на генералния секретар на Организация на обединените нации Антониу Гутериш, който беше на граничния пункт “Рафах ” сред Египет и Ивицата Газа. Всички видяхме фрагментите с опашките от камиони, които чакат позволение да влязат. Да чуем Антониу Гутериш: “Свидетели сме на абсурд: зад тези стени има 2 милиона души, които страдат извънредно доста, които нямат нито вода, нито храна, нито медикаменти, нито гориво, които живеят под бомбардировките и имат от потребност от всичко, с цел да оцелеят. От тази страна  има толкоз камиони, цялостни с вода, храна, медикаменти и гориво, тъкмо това, от което имат потребност от другата страна на стената ”. Това беше генералният секретар на Организация на обединените нации Антонио Гутериш. Как приемате неговите думи, които наподобяват на апел, на сигнал за трегова, който може да звучи и като форма на обезсърчение пред тази изцяло блокирана обстановка. Рони Броман?

Рони Броман: - Мисля, че става дума и за двете. Това е по едно и също време обезсърчение, тъй като няколко камиона няма да върнат сходството на човещина в тази линия, която е изцяло засегната, която е бомбардирана. Освен това жителите на Газа, палестинците от Газа - споделям палестинците от Газа, тъй като множеството към този момент са бежанци, това е значимо да се посочи - тъй че палестинците от Газа имат потребност от безусловно всичко. Няколкото камиона, които може би ще влязат през днешния ден, са доста незадоволителни, тъй че можем да пожелаем това да бъде началото на по-голяма помощ.

- Жан-Франсоа Корти?

Жан-Франсоа Корти: - Всички специалисти по незабавна помощ, каквито ние сме - неправителствените организации, Организация на обединените нации, знаят, че обстановката в страната е катаклизмична. Тези 2 милиона души живеят в цялостна обсада, която не можеше да се планува. Познаваме други обсадни положения, последно в Мариупол, където по принцип фамилиите имат време да заминат, за жалост, остават възрастни хора, заболели. Но тук всички фамилии трябваше да тръгнат небрежно и даже и да са имали някакви ресурси у дома, те трябваше да тръгнат за няколко минути и в този момент се оказват лишени от всичко. Трябва да кажем, че през днешния ден хората пият вода от морето, търсят какво да ядат, спят в колите си. Жизнената им прогноза краткосрочно и средносрочно в действителност е под въпрос. Днес това е действителност, даже здравна и филантропична, за която би трябвало да можем да приказваме в ефир.

- Вашите екипи би трябвало да минат през граничния надзорен пункт ”Рафах ”?

Жан-Франсоа Корти: - Днес всички филантропични служащи и по-конкретно египетският “Червен полумесец ”, който ще дава отговор за организацията с “Червения полумесец ” в Газа, Организация на обединените нации, неправителствени организации като “Лекари на света ”, “Лекари без граници ” и други, са подготвени да влязат оттова, защото Израел през днешния ден не приказва за допустимо влизане през неговата граница. Но незабавно би трябвало да кажа, че влизането на камионите не е всичко.

- Има 175 камиона.

Жан-Франсоа Корти: - Да, те би трябвало да влязат бързо и най-много би трябвало да се провежда разпределянето на помощта - тя би трябвало освен да влезе, само че и да стане налична. И в случай че няма преустановяване на огъня, в случай че няма опция филантропичните служащи и цивилните да не загинат под бомбите, тъй като това към този момент се случва през днешния ден, в случай че не бъде проведено това, в случай че не бъде обезпечена сигурността на цивилните и на помагащите, тогава няма изгода от тази помощ. Така че би трябвало да се подсигурява сигурността на разпределянето и достъпността на помощта. Това е на юг, само че на север остават стотици хиляди хора, изключително в лечебните заведения, които не могат да се реалокират на юг, тъй като не могат да превозят болните си близки с кола. Така че тази помощ би трябвало да отиде и на север и няма никаква причина да се прави разлика сред помощта за южната и за северната част на Газа.

- Рони Броман, вие сте работили на боен терен в доста страни. Безпрецедентна ли е тази обстановка?

Рони Броман: - Да, както сподели Жан-Франсоа, можем да напомним обсадни положения - имаше такива в Ливан, в Украйна и другаде. Но толкоз стегната блокада, придружена от непрестанен мощен обстрел, пукот на бомби, не съм виждал…

- Които пречат на прекосяването на филантропични коли…

Рони Броман: - Които пречат на всяко прекосяване и които, както доста тъкмо сподели Жан-Франсоа Корти, бяха извънредно брутални, въпреки и обстановката на обсада още преди този момент да беше доста неуместна. Трябва да знаете, че през три четвърти от времето няма ток в Газа, т.е. имаше единствено през една четвърт от времето. Светеха си със свещи, с газови лампи, което аргументи доста вреди, тъй като имаше пожари. “Лекари без граници ”, да вземем за пример, лекуваха доста изгаряния, което беше резултат от блокадата на Газа. Нямаше ток, трябваше да си светят със свещи, с газови лампи, и се случваше деца да провокират пожар и да получат тежки изгаряния. Така че приказваме за обстановка, която към този момент се беше влошила доста и се стигна дотук, както доста тъкмо сподели Жан-Франсоа, до нещо безусловно катаклизмично.

Жан-Франсоа Корти, вицепрезидент на “Лекари на света ”

- Как се стигна дотук? Какво оправдава блокирането на филантропичната помощ? Този въпрос може да ви се стори изцяло доверчив, Жан-Франсоа Корти, само че въпреки всичко го задавам.

Жан-Франсоа Корти: - Трябва да зададем този въпрос на нашите политици, френските и европейските, които през днешния ден обявяват безусловна поддръжка за Израел и това е законен избор на нашите избраници. В един туит президентът Макрон сподели “трябва да се почита интернационалното право и да се окаже помощ на Газа ”. Ние чакаме нещо друго от нашите избраници. Международното филантропично право, което е основано, с цел да хуманизира войната, да отбрани помагащите, цивилните, болногледачите не се съблюдава и то в доста спорове - видяхме го в Сирия, Афганистан, Йемен, през днешния ден в Газа също не се съблюдава. Това, което чакаме от нашите избраници, не е да обявяват сходни паравани - да споделят, че ще окажат филантропична помощ, е доста добре, само че ние чакаме да посочат определителите, които са в основата на филантропичната рецесия. Определителите, които са в основата на филантропичната рецесия в Газа, са масираните бомбардировки на популацията в хипернаселени места и тоталната обсада, която пречи на влизането на всяка филантропична помощ, храна, вода. Това би трябвало да разобличат нашите избраници! Трябва да имат поради, че това, че Израел е народна власт, не значи, че няма да си разреши да извърши сходни дейности - демокрацията не пречи главните права да бъдат отхвърляни, да не бъдат спазвани. Днес това е действителност в Газа.

- Използвахте думата “хуманизирам ”, глагол, който рядко се употребява, само че това значи, че е допустимо по едно и също време да се помирят военната цел на Израел с филантропичния императив. Те не са изцяло спорни, Рони Броман? Вие работите от години по тези въпроси.

Рони Броман: - Напротив, въпреки всичко считам, че като цяло те са спорни. Утопията на филантропичното право, която датира от ХIХ век и която е била обновявана, разширявана през ХХ век, сподели своите граници.

- Защо да е “утопия ”?

Рони Броман: - Защото войната е развилняване на насилието и филантропичните права в действителност целят да цивилизоват войната, това е била формулировката, задачата, към която се стремяха родоначалниците на филантропичното право и техните почитатели. Хуманитарното право допуска, че войната може да бъде контролирана, само че то датира от тези спорове от ХIХ век, когато са си определяли среща сутринта на бойното поле, биели са се безмилостно през целия ден, имало е десетки хиляди убити и ранени - такава е борбата при Солферино, да вземем за пример -, а вечерта са спирали, прибирали се вкъщи, т.е. определяли са си среща на полесражение отвън селото и града. Тези войни-дуел са послужили за модел на филантропичното право. Тези войни свършиха. Как свършиха? Френско-пруската война, коятно лиши живота на 30 хиляди души, съпроводена от обсади, тактики, апетит, изтезания на военнопленници, в резюме, на всичко това, което филантропичното право има намерение да отстрани. Не бива да то отхвърляме, желая да покажа неговите граници. То съществува, би трябвало да се опираме на него, с цел да се опитаме да създадем дребни оазиси, които се изплъзват на логиката на войната, на нейната екзалтираност. От философска позиция, мисля, че това е химера, само че това право съществува, въпреки и да се подиграват с него. И би трябвало да го припомняме, тъй като това е единственият инструмент, който имаме, с цел да застанем пред воюващите страни.

- През нощта бяха освободени двама американски заложници, точно заради филантропични съображения, с помощта на посредничеството на Катар. “Червеният кръст ” изясни, че е изиграл роля, превозвайки заложниците от Газа в Израел, и е дискутирал с Израел, само че също и с Хамас. Жан-Франсоа Корти, може ли в действителност да се дискутира с ислямистка организация като Хамас, когато си представител на филантропична организация?

Жан-Франсоа Корти: - Неправителствените организации, като “Лекари на света ”, не вземат участие в договарянията за военнопленници или заложници, само че в доста случаи, в които нашата цел е да имаме достъп до цивилните, сме длъжни да дискутираме с артисти, които от време на време може да се палачи, защото те ръководят дадена територия. За да имаме достъп до цивилните, сме принудени да дискутираме с тях. Когато дискутирате със севернокорейския режим, когато имаше апетит преди няколко години, въпросът е доколко приемате форма на корист с помощта от военните, в случай, че има население в потребност. Няма подготвени истини за това. Ние имаме имаме правила на взаимност, които разрешават да определим рамките на нашия метод на работа. Очевидно не можем да бъдем другари с палачи, имаме за цел нашата помощ да доближи до цивилното население. Има риск от инструментализиране на помощта - виждали сме го доста пъти. Така че всякога има договаряния, полемики. И това не значи, че се намесваме от самото начало. Има обстановки - както в Северна Корея -, в които решаваме да си тръгнем, тъй като преценяме, че има прекалено много злоупотреби и няма изгода за популацията.

- Има доста въпроси на слушатели тъкмо по тези въпроси. Меди, да вземем за пример, споделя: “Как да се помогне на палестинския народ, откакто и най-малкото подаяние се счита за подаяние за терористи? ”.

Рони Броман: - За филантропичните служащи има воюващи страни. Дискутира се с тях и се търси най-хубавия метод да се вкарат екипи, материали и така нататък И с риск да скандализирам някои слушатели, ще напомня, че ние дискутираме и с израелците, с израелската войска, с израелското държавно управление, които са умъртвили през тези години хиляди хора, в това число дами, деца, старци.

- Но вие ги поставяте един до различен - терористичната организация Хамас и Израел?

Рони Броман: - Хамас прави терористични актове, Израел прави терористични актове. От тази позиция, са един до различен. Това, което беше потресаващо, е видът принуждение и мащаба на насилието, което употребява Хамас предходната събота и неделя в Израел. Това беше извънредно шокиращо, безусловно отвратително и не може да се оспорва, тъкмо противоположното, би трябвало да се осъди безапелационно. Но би трябвало да напомня въпреки всичко, че имаше хиляди ранени. Например, по време на “маршовете на завръщането ”, които бяха мирни демонстрации, израелски снайпери стреляха безмилостно против тези младежи, които бяха излезли на митинг, под претекст, че прекалено много се доближават до оградата. През 2014 година имаше 2300 убити, 10 хиляди ранени и бих могъл да продължа.

Рони Броман, бивш президент на “Лекари без граници ”

- Какво провокира сегашната рецесия? Все отново това бяха дейностите на Хамас.

Рони Броман: - Да, да, само че сегашната рецесия не е ненадейно събитие. Сегашната рецесия е част от един дълъг интервал на войни, по време на които бяха осъществявани жестокости и от двете страни. Така че акцентирам на обстоятелството, че от филантропична позиция няма да стартираме да съдим воюващите страни - тези, които са почтени да им стиснем ръката, и другите, които не са почтени, тъй като кръвта беше пролята и от двете страни.

- Жан-Франсоа Корти, сюжетът, който загатва интернационалната преса през днешния ден, е освобождението на двете американски заложнички в подмяна на изпращането на помощ, нужна за оцеляването на популацията на Ивицата Газа. Достоверен ли е този сюжет?

Жан-Франсоа Корти: - Не съм отдаден в тайната на договарянията. Хуманитарните неправителствени организации не вземат участие в такива полемики, не сме на това равнище. Това, което споделих в отговор на предходния ви въпрос, беше, че помощта се инструментализира в някои обстановки. Ние се опитваме, доколкото можем, да канализираме нещата. Когато доставяме филантропична помощ в Газа, имаме опция да насочим тази помощ, тя не отива непосредствено в ръцете на Хамас. Имаме медиатори, сътрудници на място, в положение сме да определим къде е нужна. Мисля, че отново би трябвало да го кажа: през днешния ден лечебните заведения са в последна потребност, нашите сътрудници, лекари хирурзи, оперират без упойки. Има фамилии на север, които са принудени да тръгнат на юг и които не могат да изоставен обитаемото си място, тъй като бомбардировките са интензивни. Всеки ден се питат дали е по-добре да си останат вкъщи и да умрат от жадност, в сравнение с да излязат, с риск да загинат под бомбите. Това е действителността през днешния ден и е извънредно належащо филантропичната помощ да влезе бързо в Газа - и на север, и на юг. Трябва да спрем да споделяме, че всички цивилни от север би трябвало да отидат на юг. Ще ви дам съответен образец: има хиляди ранени в лечебните заведения на север, които не могат да бъдат превозени, тъй като са в клинично положение, което не разрешава такова превозване. За такова превозване на заболели е нужна логистика, лекари, коли за спешна помощ, нужни са самолети. Ще ви дам един доста елементарен образец: по време на коронавирус рецесията, когато незабавните отделения в Източна Франция бяха претъпкани, бяха направени здравни мостове от Службата за незабавна здравна помощ, със самолети, влакове, бяха изпращани заболели в Париж, Тулуза, Марсилия, това лиши дни и седмици. Аз участвах във всичко това и знам защо приказвам. Днес желаете от медиците, от нашите сътрудници лекари, от “Червения полумесец ”, от здравното министерство да изтегля хиляди ранени от север на юг - това просто не е реалистично. Това значи, че нашите сътрудници лекари ще останат, тъй като няма да изоставят болните си, с риск да загинат в идващите часове и това би трябвало да бъде казано доста мощно и доста настоятелно!

- Рени Броман, вие имате сериозен взор към упованията от филантропичната активност, постоянно сте писали по тези въпроси. Според вас формулировката “хуманитарна рецесия ” е просто факсимиле, в което няма никакъв смисъл. Защо?

Рени Броман: - Хуманитарната активност е форма на отговор на сериозните обстановки. Когато приказваме за сърдечна рецесия, то е тъй като сърцето не е добре. Когато приказваме за икономическа рецесия, то е тъй като стопанската система върви зле. Когато приказваме за филантропична рецесия, какво не е наред? Това е смислова празнина, което е тъпо. И си припомням, че това е формулировката, която беше употребена от Съвета за сигурност през юни 1994 година, с цел да избегне използването на думата “геноцид ”, говорейки за обстановката в Руанда. Затова говореха за изключително тежка филантропична обстановка. За мен това е някакво прикриване на действителността. Когато се приказва за Газа, би трябвало да се приказва за хиляди убити, за ранени, за опустошения. Това са подобаващите думи, с цел да се пресъздаде един най-малко от действителността на това, което се случва в Газа. Да се приказва за филантропична обстановка - вижте, да вземем за пример, израелски представители, които няколко пъти споделиха: “Няма да има филантропична рецесия в Газа. Ще ги накараме да отслабнат - сподели Ехуд Олмерт -, ще изчислим питателните дажби с точните калории, с цел да оцелеят. Но няма да има апетит и затова няма да има филантропична рецесия ”. Ето за подобен процес се ползва тази дефиниция. Затова ми се коства, че е по-добре да се употребяват думите, които посочват нещата и протичащите се събития там, в сравнение с празни формулировки.

- Жан-Франсоа Корти, в този подтекст, в който филантропичното право не се съблюдава - чухме доскоро, че бяхте сериозен към Европа - какво очаквате от Франция? Еманюел Макрон сподели, че може би скоро ще отиде. Какво още би трябвало да се направи?

Жан-Франсоа Корти: - Очаквам от Франция да престане да употребява филантропичната помощ като заслон, като морална гаранция, за своята незадоволителна политическа тежест в договарянията, които вървят там - доброволна непълнота или послушание на неспособността си да бъде значима в този район на света. Това, което чакам от нашия президент, несъмнено, е да може да изпрати помощ в границите на междудържавана филантропична помощ. Защо не? Това се прави и е законно. Но най-много да одобри, че може да разобличи една страна, която заслужено поддържа, Израел, като каже: “Ето, ние поддържаме демокрацията, само че през днешния ден тази народна власт държи жадни и гладни 2 милиона души, които масирано бомбардира, което води до солидно пренасяне на население ”. Това би трябвало да бъде разобличено. Трябва да бъдат разобличени определителите на рецесията, в случай че желаеме да бъдем съответни на това, което се случва там.

- Обаждат ни се доста слушатели, с цел да благодарят и на двама ви. Рони Броман, една последна дума, тъй като времето ни свършва?

Рони Броман: - Позоваването на филантропичното право безспорно е нещо хубаво, само че позоваването на интернационалното право също. Ако желаеме да приказваме за определителите на рецесията, дано да поговорим за окупацията и колонизацията, която е военно закононарушение и което рядко е било разобличавано от френските управляващи.

- Благодаря и на двама ви, Жан-Франсоа Корти и Рони Броман!

Превод от френски: Галя Дачкова

Следвайте " Гласове " в Телеграм